Разтворих две ръце

за вечната прегръдка

във стаята с лимонени стени.

Протяжно пукане от ъгли четири,

разтворено във лапи топли и безшумни

на пазителя свещен.

Ръцете ми обвиха тялото

на рицар без доспехи

във стаята с лимонен дъх.

Пред пламък топъл на едничка свещ

със думи за любов и покаяние.

Поеха го и се извиха две тела

навън във синевата,

в надбягване с хвърчило детско,

обветрено с мечти за сътворение.

22. 12. 2010 г.